ЛИЦЕМЕРНИ ЛИ СА ХРИСТИЯНИТЕ?

Колко често ви се е случвало, да попадате на Християни, които в себе си всъщност въобще не носят Христос, въпреки че външно това изглежда да е така? Не ви ли се е случвало много пъти да се разминавте в очакванията си спрямо тези хора? Очаквали сте едно, а всъщност получавате това, което най-малко очаквате. Вместо целувка получавате силен шамар, които после ви кара да се чувствате унижени или недооценени. След това изпадате в отчаение, защото шамара , който сте получили не е от кои да е , а от уж най-близкия човек. Защо се получава така? Не са един или два примерите за хора, които след такова отчаяние предпочитат да си останат вкъщи или да ходят да пият кафе в деня за църква или за домашно служение.Според мен има доста неща, които все още не са доизчистени във взаймоотношенията на Християните. Вместо да има усещане за любов и разбирателство има усещане на неприязан и нерзабиране. Това е така, защото тези хора не са се променили достатъчно и не са изживели Божията любов в пълнота. Пренебрегват се важни библейски истини и Божии заповеди като например една от най-важните заповеди на нашия Господ Исус Христос : „ Да възлюбиш ближния си като себе си...” Смея да твърдя, че църквата, като тялото Христово е спряла да излъчва любов, а това би трябвало да е главната и мисия през всичките векове на съществувание. Не е за пренебрегване и факта , че много хора са попаднали в цървата случайно и с определена цел, колкото и странно да звучи това. Всъщност ако трябва да съм искрен в евангелското общество има доста лицемери ( в това число пастори и високопоставени църковни ръководители), които по един или друг начин днес разрушават имиджа на църквата. Търсейки лична облага и изява, използвайки Бог за личен параван днес е честа практика. Заемането на отговорни постове от неграмотни ръководители с мотива , че са „Божиите избраници” е често един от най-главните оръжия за манипулация. Не можем да се освободим от тях, защото ние страх да си кажем истината. Нали така сме били възпитаване в годините на безбожие. И макар изтината да очевадна, предпочитаме да мълчим и да се оставим да ни манилулират, мислейки си че изпълняваме Божията воля. А какво става с будните, оразованите и интелигентните хора?! Какво ли? Ами щат нещат търпят и слушат глупостите на „Богоизбраните”, въпреки че вътрешно се самоизяждат, но ги разбирам. Те си мислят че по този начин изпълняват Божията воля и Бог гледа на тях, като на смирени хора. А дали това е така? Добре ли е да се крие истината, която всъщност е Христос и за която Той умря на кръста? Има и такива, които като израз на несъгласие се лутат от една църква в друга, от една деноминация в друга и накрая за жалост света отново ги поглъща. А „Богозибраните” даже незабелязват тяхното отсъствие, защото на тях така им изнася. Никой не иска днес да има до себе си умни хора, защото те не са лесни за манипулация , а и мнозина виждат в тяхно лице претенденти за „престола им”. Има и такива, които се утешават с това, че Бог е справедлив и ще въздаде възмездие според делата на всички. Но времето си минава , а възмездието изглежда толкова далеч. Спомням си една история за един малко известен мисионер, който бил „Богоизбран” да мисионерства в Китай. Когато пристигнал на определеното място, се захвал за работа и на всяка цена той е трябвало да изпълни мисията, като се опита да основе църква и да обучи лидери.Но случило се така , че при него често идвало едно момченце на около 12 години за да го слуша и проявявал страшно голям интерес към казваното от мисионера. В него горяло желанието да слуша думите на вечния живот, който нашият Господ Исус Христос ни обеща. Няколко пъти изявил желание да се срещне с мисионера и да общува с него, но той така и не успял, защото мисионера никога не намерил време за него. Той бил още млад в очите на мисионера и сега не е било времето да му обръща много внимание. Така полека- лека, желанието на момчето изчезнало и то престанало да посещава мисионерските сбирки. Но мисионера така и не забелязал неговото осъствие. Така това момче пораснало и станал голям мъж. Станал един от главните ръководители на Китай, а по-късно го нарекли „ ВОЖДА НА НАЦИЯТА” . Така и не се сбъднала мечтата на това момче да стане Християнин. Сетихте ли си вече за кого става въпрос? За МАО ДЗЕ ДУН разбира се! Представяте ли си, Как би изглеждал Християнския свят днес, ако мисионера беше обърнал поне мъничко внимание на този млад човек тогава? Аз да! Днес Християните щяхме да сме най-многочислените в света. Защото Китайския народ представлява 1/3 от населението на земята. Но нейсе, не е било отредено така. Много често в стремежа си да вършим „по-важните” неща според нашето виждане, пренебрегваме онези малките, който в последствие могат да се окажат ( без да преувеличавам) фатални. Позналите Бог истински и отдали живота си за спасението на мнозина, те можеха да чуват гласа на Бога и това направи техните мисии успешни. Ако всички търсим Божията воля за себе си и за другите, Бог ще ни благослови и ще направи мисиите ни успешни. Хора които ще ни нараняват и обиждат ще има много. Ще има и такива, които винаги ще поставят материалните облаги преди Божията воля. Ще гледат на себе си винаги като на „Богоизбрани” и „ изпълнители на Божията воля”, но ние сами трябва да вземем веднъж и завинаги нашето решение; за нашето бъдеще с помоща на Божията мощна десница, дали да се оставим да ни манипулират или да сме вестители на Христовата Истина.