ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША В ПРЕХОД
(личен размисъл)
От дълго време в мен бушува нещо, което е неудържимо и все по-трудно мога да го заглушавам. Със сигурност не е гняв. Не е и умора. Не е и отчаяние. Една безмилостна истина, която отказва да мълчи. Истина, която не се побира в думи, но тежи с всяка дума, която не казвам.
Живея между два
свята. Единият очаква от мен да съм разумен, премерен, удобен. Другият – да
бъда огледало, което отразява онова, което хората не искат да видят. И все
повече усещам, че не принадлежа изцяло на нито един от тях. Истината, която
нося, понякога ранява. Не защото е сурова, а защото светът около мен се е
научил да се храни с лъжи. И когато отворя уста, тишината се смущава.
Но аз не мога да
бъда тих.
Това, което
чувствам, не е зов за действие. Не е стремеж към промяна на света. Това е
по-дълбоко – зов към същността ми. Имам усещането, че съм стигнал до граница,
отвъд която не мога да премина с онова, което съм бил досега. Всяка роля, която
някога съм носил, се усеща вече тясна, износена, чужда. Не защото е лоша, а
защото вече не ме побира.
Сега стоя на ръба
между познатото и неразкритото. Не зная още какво ме очаква – само знам, че не
мога да продължа на автопилот. Не искам да живея по навик. Не искам да трупам
дни без вътрешна истина.
Искам да съм
верен – не на системи, не на очаквания, не на „трябва“. А на гласа вътре в мен.
Глас, който шепне: „Още не си там, където трябва. Продължавай да търсиш.“
Искам тишина – не
като бягаство, а като пристан, където душата ми може да се вслуша. Искам яснота
– не от обстоятелствата, а от сърцето. Искам нова посока – не за успех, а за
истина. Не за признание, а за цялостност.
Не зная името на
това ново начало. Може би тепърва ще се роди. Но знам, че искам да бъда искрен.
Чист. Свободен от външни определения. Вярност към себе си. Вярност към
Истината. Вярност към Бога.
И най-вече – не
искам да загубя душата си в името на тишина, която не е моя.
Затова ще поспра.
Ще се смиря. Ще потърся. Ще чакам. И когато дойде времето, ще тръгна.
Не от страх. Не
от слабост. А от вярност.
„Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава Неговото слово става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.
– Еремия 20:9
„Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за
древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой
за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.
– Еремия 6:16
„Защото
така каза Господ Иеова, Светият Израилев: Чрез завръщане и почиване ще се
избавите, В безмълвие и увереност ще бъде, силата ви; Но вие не искахте това;.“
– Исая 30:15