КАКВО СИ ЗА МЕН ЙЕШУА – СИНЕ БОЖИЙ ?

Не мога да говоря за Теб, ГОСПОДИ МОЙ… без гласът ми да се пречупи. Не защото не знам какво да кажа, а защото всяка дума се разпада, щом се приближа до величието Ти. Не мога да  изрека Името Ти Йешуа мой, без сърцето ми да се скъса между срам и благодарност. Не мога да Те опиша Йешуа  – не защото си много далечен, а защото си… твърде близо. По-близо от дъха ми дори. По-реален си от всичко, което съм усещал и усещам.

Какво си Ти за мен, Божий Сине?
Ти си моят Плач, който никой друг не чува. Ти си Този, който събира сълзите ми, които капят в тъмното, когато всички ме напуснат.
Ти си Приютът ми, когато в мен няма нито дом, нито мир, нито посока.
Ти си моят Чист въздух, когато грехът ми ме задушава.
Ти си моята Светлина, намерила ме скрит в сянката на моя срам.

О, Иешуа… Ти не си мит или религия. Не си философия, доктрина или традиция.
Ти Си живият.
Ти Си раненият.
Ти Си Който ме обикна до кръв. До край. До оня дървен  Кръст.

Кой друг, освен Теб, би избрал да бъде прободен заради мен?
Кой друг би понесъл хули с мълчание, плесници с благодат, гвоздеи с прошка?
Кой би носил трънен венец, и въпреки това да ме погледне с очи, пълни със сълзи, не от болка, а от любов?

Дори когато ме виждаш че се отдалечавам.
Дори, когато ме виждаш да ти съгрешавам
Дори, когато те забравям облечен в собствения си комфорт

И въпреки всичко… Ти неси тръгваш, а оставаш.
Не затвори вратата.
Не каза: „Стига.“
Ти ме потърси, и ме намери, когато бях потънал в отчаянието си и скръбта си. Ти ме прегръна дори, когато душата ми бе потънала в мръсотията на греха и срама ми.

ЙЕШУА искам да ти кажа, чуй ме.
Че не искам рай, ако Ти не си там.
Че не ме интересува светска слава, ако не мога да коленича пред Теб.
Че по-добре е да бъда отхвърлен заедно с Теб, отколкото да бъда приет без Теб.

Ти си моят Създател и моят Изкупител.
Моят Агнец и моят Пастир.
Моят Съдия и моят Адвокат.
Този, Който трябваше да ме осъди… но умря, за да ме оправдае.

Как мога да Те гледам и да не плача?
Как мога да Те гледам, разпнат, и да остана безчувствен?

Твоите ръце… прободени от моето неверие.
Твоето чело… изранено от моите горделиви мисли.
Твоето сърце… прободено от моята равнодушна любов.

Ти мой Йешуа. Моето Всичко. Моят Единствен Господ
Няма друг, Който да ме е познал толкова дълбоко… и въпреки това – да ме е обикнал толкова силно.
Няма друг, Който да е видял всеки мой позор… и да е останал.

Господи…
Ако някога спра да Те търся — не спирай да ме викаш.
Ако се изгубя в пустинята на своето отчаяние и неверие — не спирай да ме търсиш Ако сърцето ми се затвори в страха и вината — разбий вратата на сърцето ми с милостта Си.

Не искам нищо друго.
Нито успех, нито похвала, нито светлина от хората.
Само едно искам: да Те гледам. Да Те имам. Да Те познавам. Да Те обичам.

Докато не падна в нозете Ти, и не заплача — и не спра да плача.
Докато Ти не избършеш сълзите ми с ръката, която беше пробита…
и не чуя гласа Ти да казва: „Синко… вече си у дома.“