От овчар до цар – или как Месията се отъждествява с Давид
(лични размисли)
Тия дни докато
боледувах и лежах отслабнал и безсилен,
имах време да размишлявам за много неща,
но докато държах в ръцете си божието слово, сърцето ми отново се пренесе назад
в Историята и по-точно върху личността на Давид.. Четях не само самите
библейски разкази – от 1 и 2 Царе, от Псалмите, но и коментари, и размисли на
богослови, и статиите на онези, които търсят дълбочината на Божието действие в
живота на хората.
И тогава
започнаха да ми се отварят очите. Бог започна да ми показва как в историята на
Давид е скрита историята на Месията. Как това, което Давид преживява в плът,
Христос изпълнява в Дух и Истина.
Първото, което
силно ме разтърси, беше фактът на пренебрежението към Давид. Когато Самуил отива
в дома на баща му Есей, всички братя преминават пред него, а за Давид дори
никой не се сеща . Той е "онзи с овцете". Най-малкият, невидимият отхвърленият,
но пък е избраният. Осъзнах, че всъщност Исус, също като Давид, бе пренебрегнат
от духовния елит, от властта, дори от народа. Но точно в Него бе цялата Божия
пълнота.
Четейки Псалмите,
усещах как сърцето на Давид бие в ритъма на поклонението. Защото Той не търсеше
първо корона, а първо Божието присъствие. Не пишеше песни за слава, а песни за
милост, за опрощение, за истина.
Виждах в него
образа на Исус – Който, макар и Цар по естество, слезе в най-дълбокото, за да
бъде Слуга. Той също беше поклонник – в Гетсимания, на планината, в уединение.
„Не Моята
воля, но Твоята да бъде.“
Това не са думи на политик или на лидер. Това са думи на човек, чийто живот беше изцяло жертвен пред Отец.
Най-дълбокото ми
откровение дойде, когато видях, че помазанието не означава веднага корона.
Давид бе помазан от Самуил, но години наред бе гонен, криеше се по пещери,
преживяваше предателства и болка.
Същото важи и за
Исус. Той бе изпълнен със Светия Дух, но веднага след това бе отведен в
пустинята. После бе преследван, обвиняван, отхвърлян. Помазаникът първо минава
през страданието – защото пътят на славата минава през кръста.
Тогава осъзнах
нещо за себе си: всяко страдание в живота ми, всяка "пещера", в която
съм бил, не е знак, че съм извън Божия план – а точно обратното.
Божието обещание
към Давид е ясно – „Ще утвърдя престола на царството му довека“ (2 Царе 7:13).
Но никой от царете след него не изпълни това.
Тогава разбрах , че обещанието не беше за Соломон, нито за някой от юдейските царе. То бе за Онзи,
Който щеше да дойде от Давидовото потомство, но ще бъде много повече от Давид:
„Господ Бог ще
Му даде престола на баща Му Давид, и ще царува до века“ (Лука 1:32-33).
Пътят от овчар до
цар е път, през който минава всяка душа, която Бог привлича към Себе Си. Първо
сме невидими, после помазани, после сломени, после издигнати.
Видях как Месията
е пренебрегнат като овчар, но помазан от Бога. Видях как Той воюва, страда, прощава
– преди да бъде коронясан. Видях Го на кръста и в пустия гроб.
И днес вярвам –
Той царува. Той е моят Цар, моят Спасител, моят Пастир, Който не само ме води, но
ми показва и пътя.