ЙЕШУА - НАЙ-ОНЕПРАВДАНИЯ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ - ИСТИНАТА ОБВИНЕНА В ГРЯХ И ОСЪДЕНА

Онеправданието на Исус не бе просто юридическа грешка. Не беше само съдебна манипулация, политическа интрига или обществен натиск.

Бе най-голямата светска неправда. Бе вика на поквареното човечество срещу Единствения Свят  живял някога на тази клета земя.
„Разпни Го!“ – не бе просто тълпа, а отразяване на човешката природа, когато светлината ѝ показва тъмнината.

Исус не беше онеправдан, защото не можа да се защити.
Той умишлено мълча, не защото не знаеше какво да каже, а защото знаеше какво трябва да понесе.

Исус не започна да страда на кръста.
Той започна в Гетсиманската градина, където душата Му се „смущаваше до смърт“ (Матей 26:38).
Предателството, отхвърлянето, самотата – всичко това започна преди пиронът да пробие плътта Му.

В Гетсимания Той падна ниско на земята – не от слабост на тялото, а от тежестта на цялото човешко беззаконие, което щеше да понесе.

СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС НА ИСУС – ИСТИНАТА СЪДЕНА ОТ  ЛЪЖАТА

• Арестуван посред нощ – незаконно
• Съден от Синедриона по тъмно – против закона
• Без свидетели, после с лъжесвидетели – правосъдие, изопачено от интереси
• Пилат Го призна за невинен, но все пак Го предаде – политически страх над справедливостта
• Избран бе Варава – убийството предпочетено пред невинността 

„Никой не можа да намери вина у Него. Но Той бе изоставен от всичко и всички, за да не бъдем ние изоставени от Бога.“

На Голгота самия БОГ бе онеправдан от човека, за да може човекът да бъде оправдан от Бога.

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46)
– Това е викът на най-дълбокото онеправдание. Това е моментът, в който Самият Бог изпита какво значи да бъдеш отхвърлен, осъден, наранен – незаслужено.
Това не  бе просто физическа екзекуция. Това бе божествено съкрушение – Божият Син изоставен, за да не бъдеш ти изоставен.

Приятелю, Сега погледни към кръста.
Не просто като вярващ. Не просто като слушател. А като част от историята.
Защото онеправданието на Исус бе причинено и от ТЕБ.
Всеки път, когато търсиш своята правда над Божията воля.
Всеки път, когато избереш мълчание пред злото.
Всеки път, когато отказваш да простиш, когато си онеправдан – ти се противопоставяш на НЕГО.

Но... всеки път, когато избереш да простиш, както Той прости,
всеки път, когато не отвърнеш с омраза, както Той не отвърна,
всеки път, когато избереш да страдаш в мълчаливо упование, както Той понесе кръста,
Ти се уподобяваш на Него.

Онеправданието на Исус не бе провал, а вратата към твоята победа.
Кръстът, който бе средство на позор, стана твое знаме на славата Му.
Тъгата Му – твоята утеха.
Мълчанието Му – твоята песен.
Раните Му – твоето изцеление.

Молитва:

„Господи Исусе, гледайки Твоето онеправдание, виждам своето.

Виждам колко често търся справедливост на всяка цена – а Ти се отказа от Своята заради мен.
Научи ме да понасям несправедливост с очи, вперени в Теб.
Научи ме да мълча, когато съм наранен. Да простя, когато съм унизен.
Да обичам, когато съм отхвърлен.
И да Те следвам – дори до кръста.
Защото знам, че след кръста идва възкресението. Амин.“

„Той бе наранен заради нашите престъпления, бит заради нашите беззакония; наказанието, докарващо нашия мир, беше върху Него; и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5).

„Той не извърши грях, нито се намери измама в устата Му. Когато бе обиждан, не отвръщаше с обида… а Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“ (1 Петрово 2:22–24).

„А Той, когато Го хулеха, не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Праведния Съдия“ (1 Петрово 2:23).