Има ли истински Давидовци днес?
Наблюдавайки днешната Евангелска църква в България, усещам как в сърцето ми се наслагва тежест – не осъждане, а болка. Гледам църкви, събрания, конференции. Чета постове, слушам послания. И се все повече се уверявам в следното:
Ние днес нямаме недостиг на пастори, служители, водачи, проповедници. Но имаме оскъдност от истински поклонници. От онези, които познават пещерата на съкрушените и не са я забравили при всяка среща със Спаситиеля, Онези, които плачат, когато проповядват, защото знаят сърцето им на кого принадлежи.
За голямо съжаление, днес виждам много лидери, които приличат повече на Саул, отколкото на Давид – външно са силни,
харизматични, стратегически, успешни. Но вътре са празни, несмирени, отделени от
Божия глас.
Това е поколение,
което често знае как да изглежда духовно, но е забравило как да се смири пред
Бога. Поклонението им е професия, не вътрешно сърцераздиране и съкрушеност. Проповедта им презентация, но не и огън.
Служението им е платформа, но не и олтар.
И тук се връщам обратно към Давид – овчарчето, което никой не виждаше, но беше по Божието сърце.
Уверих се и съм
убеден, че Бог не търси нови впечатляващи личности, а послушни и дълбоко смирени поклоници.
Той търси Давидовци – съкрушени, верни, обичащи присъствието Му повече от трона,
короната и славата.
Той търси онези, които:
- Ще бдят
над стадото, дори никой да не ги гледа;
- Ще пеят
на Бога в нощта, без сцена и публика;
- Ще
оплакват греха си с истинско покаяние, а не ще го прикриват с религиозни
фрази;
- Ще водят
не за слава, а заради Неговото име.
Моето послание
към теб днес е покана. Покана към теб, покана към всяка църква, всяка нация,
всеки служител:
- ·
Върнете
се към пещерата преди трона.
- ·
Към Голгота
преди възкресението
- ·
Към
поклонението преди короната
И повярвайте ми, все повече съм убеден, че Бог още търси царе по сърцето Си, и че преди да ти даде власт, Той ще съкруши ти сърцето ти и ще поиска сълзите ти.