БОЖЕ, КАК ЩЕ СЕ СПРАВИМ ?!

Не знам как ще се справим. Гледам как светът се срива пред очите ни – бавно, но сигурно. И всички мълчат. Всички привикват. Всички се приспособяват. Без съпротива, без въпроси, без страх от пропастта, към която се движим.

Младите не четат. Не разгръщат книги, не търсят смисъл, не задават въпроси. По 20 часа на ден висят в интернет, поглъщат глупости, фалшиви модели за подражание, изкривена реалност. Днес човек може да получи диплома, без да знае как се пише собственото му име правилно. Могат да завършат училище, без да могат да напишат автобиография. Как ще си намерят работа? Как ще изградят живот? На какво ще научат децата си?

Държавата се самоунищожава. Това вече не е политическа криза – това е целенасочено разпадане. Управлява ни "Моделът на Пеевски" – задкулисие, страх, мутри в костюми. Няма справедливост. Няма морал. Институциите са пълни с некадърници и послушници. „Калинки“, които не могат да различат обществен интерес от лична изгода. Мафията вече не е в подземието – тя е в администрацията.

Болниците са празни, лекарите напускат. А където има здравеопазване, то е платено, нечовешко и цинично. Полицията? Превърната е в инструмент за потискане. Униформени пребиват човек до смърт, и това минава между новините. Но когато някой нарани животно – тогава народът протестира. Обществото е обърнало гръб на човека.

Семействата обвиняват учителите, че не си вършат работата. Но вкъщи децата растат без възпитание, без присъствие, без надзор. Оставени са на „света“ – този същия, който ги приучава, че моралът е отживелица, а тарикатлъкът е ценност.

А църквата? Тя е там, но я няма. Институция, със заседания, с протокол и устав. Но без жива съвест. Без реакция. Без позиция. Без вмешателство в реалността. Облечена е в ритуали, но не в сила. И в това мълчание духовната смърт пълзи спокойно.

Наливат страх – „запасете се с храна“, „идва криза“, „подгответе се“. Истината? Очевидна: трябва да се усвоят едни пари – 800 милиарда от ЕС. И това е. А ние – като стадо. Без въпрос, без протест. Примирени.

Политически скандал след скандал. Престъпление след престъпление. И какво? Нищо. Никой не се вдига. Никой не иска да се бори. Всички са уморени. Или продадени.

Живеем в общество без Бог. Без морал. Без елементарна представа за чест и достойнство. Балканско племе, което се хвали със себе си само на националните празници. Където "горд българин" значи „кой колко ракия може да изпие“ и „кой как е прецакал съседа си“. Тук се уважава тарикатът, не човекът на знанието. А учените, можещите, талантливите? Те отдавна са си тръгнали. Не защото са слаби. А защото системата ги изхвърли – като излишни. За тях тук няма място.

Живеем във филм на ужасите. Но не го гледаме – играем в него. И вече дори не разпознаваме зловещите сцени. Изпаднали сме в летаргия, в масова апатия и тежка заблуда. Уморени от борба, отказали се от смисъл, вкарани в капан от посредственост.

А най-страшното е не това, че всичко това се случва.
А това, че вече никой не вярва, че може да бъде различно.

Боже, как ще се справим?