ВИК КЪМ НЕБЕТО

От -

Това не е просто текст. Това си ти, когато никой не те чува – но Бог слуша. Ако искаш да извикаш към Господ сегам нека го направим заедно:

Господи,
омръзна ми!
До гуша ми дойде от тази тиха несправедливост,
която всички наричат „изпитание“, а тя всъчяност ме убива.
От това да мълча, когато всичко в мен вътре крещи.
От това да прощавам, когато сърцето ми кърви.
От това да изглеждам „силен“, когато душата ми  всъщност се е свила.

Защо все аз, Господи?
Защо аз да нося товара?
Аз ли съм виновен, че обичах? Че вярвах? Че мълчах, за да има мир?

Аз съм уморен!
Не от живота –
а от несправедливостта, която минава за „нормална“.
От хора, които газят, и после се молят.
От фалшивите усмивки. От лъжата. От това да съм невидим.

Къде си, Господи?!
Къде си, когато добрите умират отвътре,
а другите живеят, сякаш нищо не е станало?

Не Те обвинявам. Не Те напускам. Не Те отричам.
Но викам към теб. С последен дъх.
С последен стон.
С последна капка вяра:

Покажи се!
Говори!
Движи се!
Не за да накажеш –
а за да видя, че си тук.
Че не съм луд.
Че не съм сам.

Аз няма да се предам, Господи –
но ако още веднъж трябва да замълча…
Ти ще трябва да говориш вместо мен.

А след като си стигнал дотук да прочетеш това, нека ти кажа още нещо:

Справедливостта не е илюзия.
Бог ще разклати земята, за да я въздаде.
Ще издигне правдата като огън и ще съди онези, които са използвали твоето добро сърце като вратичка за зло.
Той няма да забрави. Той няма да остане пасивен.

И докато чакаш този ден – Ти живей като човек, когото вече Бог е оправдал.

„И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“ (Лука 18:6-7)


Популярни публикации от този блог

ПЪТЕКИТЕ НА МОЯТА ДУША

От -
Има пътеки в душата ми, по които никой не е минавал. Места, в които дори аз се страхувам да сляза. Стаи, пълни с тишина, с не изказани думи, със скрити сълзи. Мисли, които никога не изричам. Страхове, които заключвам зад усмивки. Болки, които трупам дълбоко – все от страх някой да не ги обезцени. Но има Един, Който познава всяка пукнатина в мен. Един, Който не ме пита с упрек, а ме гледа с милост. Това е Йешуа – Божият Син, моят Спасител, моят Носител. Той слиза там, където дори аз не искам да се върна. Слиза с нежност и светлина. Не с осъждение, а с изцеление. И ми прошепва: „Аз бях там, когато ти мълчеше в тъмното. Аз знаех, когато всички други не разбираха. Аз плаках с теб, когато никой не видя.“ И тогава… нещо се случва. Болката ми не изчезва веднага, но вече не тежи сама. Вината не изчезва от раз, но е покрита с кръвта на Невинния. Бог ме повдига. От праха. От безгласието. От сухите сезони на съществуване. Той ми дава нов дъх , нови мисли – не просто позитивни, а изку...
Read more »

ЙЕШУА - НАЙ-ОНЕПРАВДАНИЯ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ - ИСТИНАТА ОБВИНЕНА В ГРЯХ И ОСЪДЕНА

От -
Онеправданието на Исус не бе просто юридическа грешка.  Не беше само съдебна манипулация, политическа интрига или обществен натиск. Бе най-голямата светска неправда. Бе вика на поквареното човечество срещу Единствения Свят  живял някога на тази клета земя. „Разпни Го!“ – не бе просто тълпа, а отразяване на човешката природа, когато светлината ѝ показва тъмнината. Исус не беше онеправдан, защото не можа да се защити. Той умишлено мълча , не защото не знаеше какво да каже, а защото знаеше какво трябва да понесе . Исус не започна да страда на кръста. Той започна в Гетсиманската градина , където душата Му се „смущаваше до смърт“ (Матей 26:38). Предателството, отхвърлянето, самотата – всичко това започна преди пиронът да пробие плътта Му . В Гетсимания Той падна ниско на земята – не от слабост на тялото, а от тежестта на цялото човешко беззаконие , което щеше да понесе. СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС НА ИСУС – ИСТИНАТА СЪДЕНА ОТ   ЛЪЖАТА Арестуван посред нощ – незаконно ...
Read more »

КАКВО СИ ЗА МЕН ЙЕШУА – СИНЕ БОЖИЙ ?

От -
Не мога да говоря за Теб, ГОСПОДИ МОЙ … без гласът ми да се пречупи. Не защото не знам какво да кажа, а защото всяка дума се разпада, щом се приближа до величието Ти. Не мога да  изрека Името Ти Йешуа мой, без сърцето ми да се скъса между срам и благодарност. Не мога да Те опиша Йешуа  – не защото си много далечен, а защото си… твърде близо. По-близо от дъха ми дори. По-реален си от всичко, което съм усещал и усещам. Какво си Ти за мен, Божий Сине? Ти си моят Плач, който никой друг не чува. Ти си Този, който събира сълзите ми, които капят в тъмното, когато всички ме напуснат. Ти си Приютът ми, когато в мен няма нито дом, нито мир, нито посока. Ти си моят Чист въздух, когато грехът ми ме задушава. Ти си моята Светлина, намерила ме скрит в сянката на моя срам. О, Иешуа… Ти не си мит или религия. Не си философия, доктрина или традиция. Ти Си живият. Ти Си раненият. Ти Си Който ме обикна до кръв. До край. До оня дървен   Кръст. Кой друг, освен Теб, би избрал да б...
Read more »